Tuesday, April 24, 2012
Неосъществения морал
"Колко много хора си позволяват да бъдат несправедливи, за да могат да бъдат великодушни! Колко много са, които, за да направят добро на един отделен човек, накърняват дълга към всички, и, обратното, колко много, които си прощават по-скоро една неистина, отколкото една неделикатност, по-скоро накърнение на човечността, отколкото на честта, които, за да постигнат по-скоро съвършенството на духа си, опропопастяват тялото си и за да украсят разсъдъка си, принизяват характера си. Колко много са, които не се плашат дори от престъпление, когато чрез него трябва да се постигне някоя похвална цел, които преследват един идеал на политическо щастие през всички ужаси на анархията, потъпкват в прахта закони, за да направят място за по-добри, и не се колебаят да изложат на мизерия настоящото поколение, за да утвърдят чрез това щастието на следващото. Привидната безкористност на известни добродетели им придава вид на чистота, който ги прави достатъчно дръзки да се противопоставят на самия дълг, а на някого фантазията му изиграва странната измама, така че иска да стои дори над и извън моралността и да бъде по-разумен от разума.
...Поради това много правилно се казва, че истинската моралност се изпробва само в школата на превратностите и че трайното щастие става лесно подводна скала за добродетелта. Щастлив наричам онзи, който, за да се наслаждава, няма нужда да върши неправда, и за да постъпва справедливо, няма нужда да се лишава.
...Не се оплаквай от трудностите на живота, от неравенството в условията, от гнета на отношенията, от несигурността на притежанието, от неблагодарност, подтисничество, преследване; ти трябва да се подложиш със свободна резигнация на всички злини на културата, трябва да ги уважаваш като природни условия на единствено доброто; ти трябва да се оплакваш само от злото в тях, но не с безсилни сълзи. Грижи се по-скоро сред онези порочни отношения самият ти да постъпваш чисто, сред онова робство - свободно, сред онази капризна смяна - неизменно, сред онази анархия - законосъобразно. Не се плаши от объркването извън теб, а от объркването в теб; стреми се към единство, но не го търси в еднообразието; стреми се към покой, но чрез равновесие, не чрез застой в дейността си. Онази природа, заради която завиждаш на лишеното от разум същество, не заслужава нито уважение, нито да копнееш за нея. Тя е зад теб, тя трябва да остане винаги зад теб. Изтървал стълбата, на която си стоял, не ти остава сега друг избор, освен да се уловиш със свободно съзнание и свободна воля за закона или да пропаднеш в бездънна пропаст без изгледи за спасение."
Фридрих Шилер, Естетика,
1795 година
Sunday, April 15, 2012
Христос наистина възкръсна, роде български!
"12:1 Пак Господното слово дойде към мене и рече:
12:2 Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.
12:3 Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.
12:4 Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.
12:5 Прокопай си стената пред очите им, и изнеси вещите през нея.
12:6 Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
12:7 И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.
12:8 А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
12:9 Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
12:10 Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това пророчество наложено на тебе се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
12:11 Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12:12 Князът, който е между тях ще дигне товар на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея вещите му; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
12:13 Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
12:14 И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
12:15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни.
12:16 Обаче неколцина от тях ще оставя Оцелели от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.
12:17 При това, Господното слово дойде към мене и рече:
12:18 Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.
12:19 И кажи на людете на тая земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, оголена от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.
12:20 Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.
12:21 И Господното слово дойде към мене и рече:
12:22 Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?
12:23 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.
12:24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.
12:25 Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.
12:26 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
12:27 Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, И той пророкува за далечни времена.
12:28 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова."
Йезекиил, 12 глава
Нека Господ Христос възкръсне във всяка човешка душа. Нека пресъхнат изворите на всяко лъжливо видение, на всяка лъжлива мисъл, на всяко лъжливо чувство между хората. И нека се изпълни всяко Божие Слово и нека Божието Слово осветли всеки човешки дух и да заговори от всяко човешко сърце.
12:2 Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи за да виждат, но не виждат, които имат уши за да чуват, но не чуват; защото са бунтовен дом.
12:3 Затова, ти сине човешки, приготви си вещите потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.
12:4 Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.
12:5 Прокопай си стената пред очите им, и изнеси вещите през нея.
12:6 Пред очите им дигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.
12:7 И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги дигнах на рамена.
12:8 А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:
12:9 Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?
12:10 Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това пророчество наложено на тебе се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.
12:11 Речи: Аз съм знамението за вас, Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.
12:12 Князът, който е между тях ще дигне товар на рамена На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената за да изнасят през нея вещите му; Ще покрие лицето си за да не види земята с очите си.
12:13 Аз обаче ще простра мрежата Си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.
12:14 И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.
12:15 И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни.
12:16 Обаче неколцина от тях ще оставя Оцелели от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките си мерзости Между народите гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.
12:17 При това, Господното слово дойде към мене и рече:
12:18 Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.
12:19 И кажи на людете на тая земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Иерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, оголена от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.
12:20 Населените градове ще запустеят И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.
12:21 И Господното слово дойде към мене и рече:
12:22 Сине човешки, каква е тая поговорка що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?
12:23 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.
12:24 Защото не ще има вече никакво лъжливо видение, Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.
12:25 Защото Аз съм Господ; Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.
12:26 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
12:27 Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, И той пророкува за далечни времена.
12:28 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова."
Йезекиил, 12 глава
Нека Господ Христос възкръсне във всяка човешка душа. Нека пресъхнат изворите на всяко лъжливо видение, на всяка лъжлива мисъл, на всяко лъжливо чувство между хората. И нека се изпълни всяко Божие Слово и нека Божието Слово осветли всеки човешки дух и да заговори от всяко човешко сърце.
Saturday, March 10, 2012
Мъчението
Публикувам тези цитати заради фалшивите "ученици" на Школата на Бялото Братство, които са мнозинство днес, които по мое мнение (и не само по мое) са срам и позор за Духа на Школата, които са изключително непросветени, недружелюбни, и каквото и да си фантазират че са, а те си фантазират, че са ученици на Новото Духовно течение, аз казвам, че те не са такива, и ако продължават да петнят с нечистите си действия името на Учителя, ще предизвикат само нещастията върху себе си. Доколкото съм се срещал с тях през годините, имам правото (правото на Истината) да потвърдя, че атмосферата, която ги заобикаля, е атмосфера на безкрайно неразбиращи, безкрайно заслепени от своите душевни афекти същества, атмосфера на незаинтересованост, на безхаберие, на фалшиви, мазни усмивки, или глуповато-злобно намръщени лицеви линии и т.н. Не е необходимо да споделя всичко видяно. Това е достатъчно, и то не е критика, а просто наблюдение. Който иска да бъде ученик на Бялото Братство, трябва да се срещне лично с Учителят на това Братство и да бъде одобрен от Него! Той ще бъде не външен, но дълбоковътрешен член на Братството. Останалите нека мълчат, нека слушат, нека си пеят песните и да търсят себе си във водите на Рилските езера. Нищо повече. Повечето е от Сатаната! И всички, които днес и за в бъдеще, задоволяват своите лични интереси на гърба на Школата, са от Сатаната! Първият белег, по който могат да бъдат разпознати фалшивите "ученици", е тяхното биещо на очи неумение да се обхождат уважително и с разбиране към хората и съществата извън тяхното "общество", да се мислят за нещо повече от другите. А това е най-малкото изискване, отправено към всеки човек на тази земя. Ако те не са готови да изпълнят най-малкото, ако най-малкото е незначително за тях, ако те са твърде големи за малките неща от живота, тогава те не са никакви окултни ученици; те са по-скоро окултни паразити и лицемери. Великият Майстор ще ги сложи по местата им. Това е засега...само засега. Следват цитатите от изключително показателната Беседа:
"...Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.
Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки ученик да разбере нещата. Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите. Като направите своето бъдеще гърне от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята.
Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете. Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам.
В тази школа няма място за обикновената вяра, няма място и за любов. Да се разберем. Ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища.
Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разберете, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата „мъчение", аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно божествено движение. Кззах ви в една беседа, че трябва да разберете всичко добре. Човек, който влиза в тази школа, трябва да е много учен човек, трябва да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи във вас веднага в проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизат отгоре надолу в разни посоки и се кръстосват.
Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста. Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
Та, ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото в мъчението е спасението. Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат антихрист? Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа. Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е антихрист. Тъй говори тази окултна школа."
Учителят Беинса Дуно, 1920г.
"...Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.
Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки ученик да разбере нещата. Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите. Като направите своето бъдеще гърне от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята.
Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете. Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам.
В тази школа няма място за обикновената вяра, няма място и за любов. Да се разберем. Ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища.
Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разберете, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата „мъчение", аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно божествено движение. Кззах ви в една беседа, че трябва да разберете всичко добре. Човек, който влиза в тази школа, трябва да е много учен човек, трябва да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи във вас веднага в проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизат отгоре надолу в разни посоки и се кръстосват.
Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста. Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.
Та, ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото в мъчението е спасението. Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат антихрист? Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа. Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е антихрист. Тъй говори тази окултна школа."
Учителят Беинса Дуно, 1920г.
Thursday, March 08, 2012
В царството на чистата мисъл, втора част
"Ако си мислим историята като една драма, в която всеки, който участва в нея, играе ролята си съвсем свободно и така, както намира за добре, едно разумно развитие на тази объркана игра е мислимо само благодарение на това, че има един дух, който твори поетически във всички, и че поетът, чиито чисти фрагменти са отделните актьори, вече предварително е приел обективния успех на цялото в хармония със свободната игра на всички индивиди така, че на края действително трябва да се получи нещо разумно. Но ако поетът би бил независим от своята драма, ние бихме били само актьорите, които изпълняват това, което е създал той. Ако той не е независим от нас, а се разкрива и саморазбулва само последователно чрез самата игра на нашата свобода, така че без тази свобода не би бил и самият той, ние сме съпоети на цялото и самоизобретатели на особената роля, която играем.
Чрез всеки отделен интелект действа абсолютното, тоест действието на интелекта само е абсолютно, доколкото не е нито свободно, нито несвободно, а е двете едновременно, е абсолютно свободно и тъкмо поради това също необходимо.
Историята като цяло е едно движещо се напред, постепенно разбулващо се откровение на абсолютното...Защото Бог не е, ако битието е това, което се представя в обективния свят; ако би бил той, не бихме били ние; но Той се саморазкрива непрестанно. Със своята история човекът дава постоянно доказателство за съществуването на Бога, доказателство, което обаче може да бъде завършено само от цялата история.
Всяко естетическо творчество изхожда от чувството за едно безкрайно противоречие, следователно и чувството, което съпровожда завършването на художественото произведение, трябва да бъде чувството за едно такова удовлетворение и това чувство трябва също отново да премине в самото художествено произведение. Следователно външният израз на художественото произведение е изразът на спокойствие и тихо величие дори там, където трябва да бъде изразено най-висшето напрежение на болката или на радостта.
Всяко естетическо творчество изхожда от едно само по себе си безкрайно разделение на двете дейности (съзнателна и безсъзнателна дейност), които са разделени във всяко свободно продуциране. Но тъй като тези две дейности трябва да бъдат изобразени в продукта като съединени, произведението изобразява нещо безкрайно по краен начин. А безкрайното, изобразено по краен начин, е красота."
Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"
Чрез всеки отделен интелект действа абсолютното, тоест действието на интелекта само е абсолютно, доколкото не е нито свободно, нито несвободно, а е двете едновременно, е абсолютно свободно и тъкмо поради това също необходимо.
Историята като цяло е едно движещо се напред, постепенно разбулващо се откровение на абсолютното...Защото Бог не е, ако битието е това, което се представя в обективния свят; ако би бил той, не бихме били ние; но Той се саморазкрива непрестанно. Със своята история човекът дава постоянно доказателство за съществуването на Бога, доказателство, което обаче може да бъде завършено само от цялата история.
Всяко естетическо творчество изхожда от чувството за едно безкрайно противоречие, следователно и чувството, което съпровожда завършването на художественото произведение, трябва да бъде чувството за едно такова удовлетворение и това чувство трябва също отново да премине в самото художествено произведение. Следователно външният израз на художественото произведение е изразът на спокойствие и тихо величие дори там, където трябва да бъде изразено най-висшето напрежение на болката или на радостта.
Всяко естетическо творчество изхожда от едно само по себе си безкрайно разделение на двете дейности (съзнателна и безсъзнателна дейност), които са разделени във всяко свободно продуциране. Но тъй като тези две дейности трябва да бъдат изобразени в продукта като съединени, произведението изобразява нещо безкрайно по краен начин. А безкрайното, изобразено по краен начин, е красота."
Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"
Tuesday, March 06, 2012
Thursday, March 01, 2012
Кратко и ясно
"Каруцарите сключиха помежду си трудов договор и обявиха гения за излишен, като на всеки каруцар сложиха печата на гений. Вероятно някоя по-късна епоха ще познае по сградите им, че те са направени от струпан материал, а не са изградени. На тези, които неуморно повтарят модерния боен и жертвен зов "разделение на труда! строй се!" трябва веднага кратко и ясно да се каже: в желанието си по-бързо да придвижите науката напред вие бързо ще я унищожите, така както ще загине квачката, която принуждавате по изкуствен начин да снася колкото се може по-бързо яйца. Добре, през последните десетилетия науката се е придвижила учудващо бързо напред, но погледнете само учените, тези изтощени квачки! Те действително не са "хармонични" личности. Могат само да кудкудякат по-силно от всякога досега, защото снасят по-често яйца. Наистина, яйцата им стават все по-малки, въпреки че книгите стават по-дебели...
История се пише от човек опитен и превъзхождащ другите. Ако някой не е изживял нещо по-силно и по-дълбоко от всички, не ще успее да изтълкува и нищо велико и възвишено от миналото. Мъдростта на миналото е винаги мъдрост на оракулите. Само като строители на бъдещето, познаващи настоящето, ще можете да я разберете...Редно е да знаем, че само този, който строи бъдещето, има право да съди миналото...
Никога обаче не се обръщайте към историята с въпроса: как? с какво? Ако напротив, се вживеете в историята на великите личности, ще научите от нея най-висшите повели, а именно, че сте длъжни да постигнете зрялост и да избягате от онази сковаваща ви възпитателна власт на времето, която вижда полза за себе си в това да не ви позволява да съзреете, за да може да господства и да ограбва вас, незрелите.
Само изхождайки от най-висшата сила на съвременността, имате правото да тълкувате миналото. Само напрягайки до максимум най-благородните си качества ще отгатнете, какво от миналото е велико и заслужава да се знае и съхранява. Само сродното познава сродното. В противен случай ще принизите миналото до себе си.
Всички държави, в които с политика се занимават и други освен държавниците, са лошо устроени и заслужават да загинат от многото политици."
Фридрих Ницше
История се пише от човек опитен и превъзхождащ другите. Ако някой не е изживял нещо по-силно и по-дълбоко от всички, не ще успее да изтълкува и нищо велико и възвишено от миналото. Мъдростта на миналото е винаги мъдрост на оракулите. Само като строители на бъдещето, познаващи настоящето, ще можете да я разберете...Редно е да знаем, че само този, който строи бъдещето, има право да съди миналото...
Никога обаче не се обръщайте към историята с въпроса: как? с какво? Ако напротив, се вживеете в историята на великите личности, ще научите от нея най-висшите повели, а именно, че сте длъжни да постигнете зрялост и да избягате от онази сковаваща ви възпитателна власт на времето, която вижда полза за себе си в това да не ви позволява да съзреете, за да може да господства и да ограбва вас, незрелите.
Само изхождайки от най-висшата сила на съвременността, имате правото да тълкувате миналото. Само напрягайки до максимум най-благородните си качества ще отгатнете, какво от миналото е велико и заслужава да се знае и съхранява. Само сродното познава сродното. В противен случай ще принизите миналото до себе си.
Всички държави, в които с политика се занимават и други освен държавниците, са лошо устроени и заслужават да загинат от многото политици."
Фридрих Ницше
Sunday, February 26, 2012
The two sources
"Suppose we have a man who refuses to consider the idea that a psycho-spiritual principle underlies all that is physical in the human being, who fails to understand, for instance, that the enlargement of a physical liver is the expression of something spiritual. Another man — stimulated by spiritual science, if you like — readily accepts the possibility that by penetrating into the realm of spirit one may arrive first at an inkling, then at faith, and finally at cognition and vision of spirit. Thus we have two men, one of whom rejects spirit, being satisfied with sense observation, while the other follows what we may call the will to achieve cognition of spirit. The one who refuses spiritual enlightenment will grow ever weaker, for he will be letting his spirit starve, wilt, and perish for lack of adequate nourishment which such enlightenment alone can provide. His spirit will lose strength — it cannot gain it; and everything that functions apart from this spirit will gain the upper hand and overpower him. He will become feeble in meeting all that takes place without his agency in his physical and etheric bodies. But the other, he who has the will to cognition, furnishes nourishment for his spirit which consequently gains strength and mastery over all that occurs independently in his etheric and physical bodies. — That is the most important point, and one which we shall presently be able to apply to a prominent case of our own day.
We know that upon entering the world the human being springs from two sources. His physical body is inherited from his ancestors, from his father and mother and their forbears. He inherits certain traits, good or bad, that are simply inherent in the blood, in the line of descent. But in every case of this sort the forces a child brings along from his previous incarnation unite with these inherited qualities. Now, you know that today a great deal is talked about “hereditary tendencies” whenever some disease or other makes its appearance. How this term is abused nowadays — though it is quite justified within a narrow scope! Whenever anything crops up that can be proved to have been an attribute of some ancestor, hereditary tendencies are invoked; and because people know nothing of active spiritual forces derived from the previous incarnation they endow these inherited tendencies with overwhelming power. If they knew that a spiritual factor accompanied us from our previous incarnation they would say, Well and good: we believe absolutely in hereditary tendencies, but we know as well what stems from the previous incarnation in the way of inner, central soul forces, and that if sufficiently strengthened and invigorated these will gain the upper hand over matter — that is, over hereditary tendencies. — And such a man, capable of rising to the cognition of spirit, would continue: No matter how powerfully the inherited tendencies affect me, I shall provide nourishment for the spirit in me; for in this way I shall master them. — But anyone who does not work upon his spiritual nature, upon that which is not inherited, will positively fall a prey to inherited tendencies as a result of such lack of faith; and in this way materialistic superstition will actually bring about a steady increase in their power over us. We shall be engulfed in the quagmire of hereditary tendencies unless we fortify our spirit and, by means of a strong spirit, vanquish each time anew whatever is inherited.
In our time, when the consequences of materialism are so formidable, you must naturally still guard against overestimating the power of spirit. It would be a mistake to object, If that were the case, all anthroposophists would be bursting with health, for they believe in the spirit. Man's position on the earth is not only that of an individual being: he is a part of the whole world; and spirit, like all else, must grow in strength. But once spirit has become debilitated, as at present, it will not at once affect even the most anthroposophical of men — no matter how much nourishment he furnishes the spirit — to such an extent that he can overcome what springs from material sources; yet all the more surely will this tell in his next incarnation, as expressed in his health and strength. Men will grow weaker and weaker unless they believe in the spirit, for otherwise they deliver themselves over to their inherited tendencies. They themselves have effected this weakening of their spirit, because everything here concerned depends upon their attitude toward spirit.
Nor should one imagine it an easy matter to correlate all the conditions here involved..."
Rudolf Steiner, 1909
GA 112
We know that upon entering the world the human being springs from two sources. His physical body is inherited from his ancestors, from his father and mother and their forbears. He inherits certain traits, good or bad, that are simply inherent in the blood, in the line of descent. But in every case of this sort the forces a child brings along from his previous incarnation unite with these inherited qualities. Now, you know that today a great deal is talked about “hereditary tendencies” whenever some disease or other makes its appearance. How this term is abused nowadays — though it is quite justified within a narrow scope! Whenever anything crops up that can be proved to have been an attribute of some ancestor, hereditary tendencies are invoked; and because people know nothing of active spiritual forces derived from the previous incarnation they endow these inherited tendencies with overwhelming power. If they knew that a spiritual factor accompanied us from our previous incarnation they would say, Well and good: we believe absolutely in hereditary tendencies, but we know as well what stems from the previous incarnation in the way of inner, central soul forces, and that if sufficiently strengthened and invigorated these will gain the upper hand over matter — that is, over hereditary tendencies. — And such a man, capable of rising to the cognition of spirit, would continue: No matter how powerfully the inherited tendencies affect me, I shall provide nourishment for the spirit in me; for in this way I shall master them. — But anyone who does not work upon his spiritual nature, upon that which is not inherited, will positively fall a prey to inherited tendencies as a result of such lack of faith; and in this way materialistic superstition will actually bring about a steady increase in their power over us. We shall be engulfed in the quagmire of hereditary tendencies unless we fortify our spirit and, by means of a strong spirit, vanquish each time anew whatever is inherited.
In our time, when the consequences of materialism are so formidable, you must naturally still guard against overestimating the power of spirit. It would be a mistake to object, If that were the case, all anthroposophists would be bursting with health, for they believe in the spirit. Man's position on the earth is not only that of an individual being: he is a part of the whole world; and spirit, like all else, must grow in strength. But once spirit has become debilitated, as at present, it will not at once affect even the most anthroposophical of men — no matter how much nourishment he furnishes the spirit — to such an extent that he can overcome what springs from material sources; yet all the more surely will this tell in his next incarnation, as expressed in his health and strength. Men will grow weaker and weaker unless they believe in the spirit, for otherwise they deliver themselves over to their inherited tendencies. They themselves have effected this weakening of their spirit, because everything here concerned depends upon their attitude toward spirit.
Nor should one imagine it an easy matter to correlate all the conditions here involved..."
Rudolf Steiner, 1909
GA 112
Subscribe to:
Posts (Atom)